fallback

Лагард постигна трудна победа, но битката с ястребите едва сега започва

Все повече банкери обвиняват политиката на ЕЦБ в неявна форма на „контрол на кривата на доходност“

22:00 | 11.12.20 г. 2

Управителят на Европейската централна банка (ЕЖБ) Кристин Лагард постигна труден компромис тази седмица, за да осигури подкрепа за нов пакет от мерки за борба с пандемията, но нейната битка за убеждаване на скептиците сред колегите и инвеститорите едва сега започва.

ЕЦБ разкри плановете си да закупи допълнителни облигации на стойност половин трилион евро и да даде на банките още по-големи помощи за поддържане на кредитния поток, в опит да подкрепи икономиката на еврозоната до очаквания край на пандемията с коронавируса.

Пакетът, насочен към поддържане на ниски разходи за заеми за правителствата, домакинствата и фирмите, отвежда ЕЦБ по-близо от всякога до директното насочване на конкретни нива в доходността и спредовете на облигациите, без да казва това толкова открито.

Но разговорите с пет източника във или близо до Управителния съвет на ЕЦБ предполагат, че заседанието от 9 до 10 декември е било напрегнато и че разногласията по новия кръг от покупки на облигации са започнали още преди това.

ЕЦБ започна дискусиите миналата седмица за пакет от 750 млрд. евро за покупки на облигации, но след като получи отказ, го намали до 500 млрд. евро преди срещата.

И все пак намаленото предложение на главния икономист Филип Лейн беше прието на срещата, на която обаче политиците не постигнаха съгласие относно икономическите перспективи, размера на купуваните облигации и условията на субсидираните заеми за банки.

Лагард се намеси, за да организира споразумение относно политическите инструменти, предлагайки отстъпки на инакомислещите, вместо да ги отстранява, както правеше преди време нейният предшественик Марио Драги, казват източниците.

Лагард помогна за спечелването на дисиденти, като подчерта, че пакетът от 500 млрд. евро (608 млрд. долара) не би трябвало да бъде изразходван изцяло, ако условията за финансиране останат благоприятни.

Това успокои банкерите, които искаха по-малки покупки на дълг, тъй като доходността на облигациите вече отслабва до рекордно ниски нива, спредовете са тесни и в някои по-малки страни е трудно да се инвестира в държавни ценни книжа.

Лагард каза също, че пакетът може да бъде увеличен. Но това ще изисква ново решение от Управителния съвет, което би направило препятствието по-голямо.

„Това вече не е пакет, а таван, максимална сума“, каза един от източниците.

Гуверньорът на австрийската централна банка Роберт Холцман също заяви в петък, че не очаква ЕЦБ да използва цялата сума.

Банкерите също се противопоставиха на размера на целевите операции за дългосрочно рефинансиране (TLTRO), все по-противоречив инструмент, при който на банките се плаща да вземат заеми от ЕЦБ, стига да не свиват своите кредити.

Агресивно настроените „ястреби“ се противопоставиха на първоначалното предложение на Филип Лейн да увеличи максималната сума, която банките ще имат право да заемат от 50% на 60% от допустимите заеми, но Лагард успя да постигне компромис по средата, уговаряйки 55%, твърдят източници.

В крайна сметка пакетът беше подкрепен с голямо мнозинство. Говорител на централната банка отказа да коментира, пише Ройтерс.

В изказване в петък главният банкер на литовската централна банка Витас Василяускас заяви, че има резерви относно предоставянето на твърде много допълнителни стимули, но е доволен от споразумението, постигнато в четвъртък.

Само началото?

Печелившото споразумение за пакета от четвъртък обаче може да се окаже първото от многото предизвикателства за президента на ЕЦБ, която пое поста преди малко повече от година.

Първо, някои скептици по отношение на сделката запазиха своите резерви, заявявайки, че това е неявна форма на „контрол на кривата на доходност“ и трябва да приключи веднага щом пандемията отмине.

„Поддържането на стабилни спредове е лоша политика“, каза един от източниците, подчертавайки, че пазарните цени трябва да имат възможност да отразяват икономическите условия.

Дори TLTRO, доскоро един от най-добре възприеманите инструменти на ЕЦБ, сега се превръща в обект на критика, тъй като ефективно субсидира банките и облекчава натиска върху тях да се върнат във форма или да се слеят.

Второ, като поставя покупките на облигации в зависимост от нивото на разходите по заеми, ЕЦБ може да подкани пазарите да проверят своята решимост.

Подобен подход беше обект на чести критики към централната банка на еврозоната по време на дълговата криза през 2010-12 г., но той беше отстранен от Марио Драги скоро след като стана президент с обещанието си да прави „каквото е необходимо“ да спаси еврото.

„Сега, когато пазарът знае, че ангажиментът към PEPP не е единодушен, може да се очаква той да оспори решителността на ЕЦБ, тъй като гласовете на ястребите стават все по-силни“, коментира Марко Бранколини, икономист в Nomura.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 08:44 | 14.09.22 г.
fallback